Емилио Салгари, любимият на всички юноши по света италианец, е роден на 25 септември 1863 г. във Верона. Някои вестници и издателства са писали през годините, че бил капитан от далечното плаване. Това не е вярно. Салгари е учил в Морското училище във Венеция, но пропаднал на изпита пред последната комисия като „недостатъчно развит физически“ и никога не е плавал по екзотичните южни морета. Някои негови изследователи твърдят, че се бил установил на постоянно местожителство на десет километра от Торино. Истината е, че е работил и в Генуезката община и е писал деветдесетте си романа на свещ, всяка нощ подир изнурителната чиновническа работа.
Негови биографи са Ломбардо Радиче и Дж. Корбоне. Те допринасят за популярността му, но главното е, че писателят още с първата си книга се изявява като зрял създател на незабравими характери. Несъмнено и деветдесетте му романа са равностойни, свидетелство за това са неизброимите им издания в целия свят и най-вече в Италия.
Началото на 1929 година бележи пълното признание на писателя като родоначалник на нов път в литературата, предназначена за юноши, изцяло различен от старата школа, един от главните представители на която е Жул Верн. „Нойе Цюрхер цайтунг“ отбелязва през тази година, че той „не намира литературен израз в откритието, в инструмента, в затворени авантюри и преживявания, а сам оформя откритието, като се стреми към непознатото и далечното опиянение от тайнственото и опасното“.
Забележителни са познанията на писателя и по зоология, астрономия и морско дело. Но като че ли най-безспорното, което може да се каже за него, е, че едва ли има друг писател от началото на XX век, който да заплита и разплита така умело, динамично, стремително, с неочаквани обрати интригата на всеки свой роман.