НОАМ ЧОМСКИ е професор по лингвистика в Масачузетския технологически институт. Интелектуалната му биография е олицетворение на онова, което се случи през последните тридесет и пет години на двадесети век в областта на теоретичната лингвистика и психолингвистиката. Създател на теорията на генеративните граматики и теорията на формалните езици, Ноам Чомски с впечатляващ размах руши професионалните граници между психология, философия, политика и лингвистика. Не случайно много учени го считат за човека, извършил една от великите интелектуални революции на нашия век.
Ноам Чомски е известен и с това, че е може би единственият учен, чието име се появява по времето на Никсън в списъка на враговете на Белия дом. Активен участник в така наречената „Съпротива“ и брилянтен критик на американския политически живот, Ноам Чомски е автор и на много политически книги, статии и лекции, сред които „Американската Власт и Новите мандарини“, „Културата на тероризма“, „Необходимите илюзии“, „Новият световен ред“, „Писма от Лексингтън“, „Година 501“.
НОАМ ЧОМСКИ — ОБЪРНАТАТА ПЕРСПЕКТИВА
„Медиите под контрол“ като самостоятелна величина съдържа всички характеристики на съзнателно търсения скандал. Това е стенограма от политическа лекция на лингвиста Ноам Чомски, изнесена през март 1991 в Калифорния. Тя е реакция срещу конформисткото отношение на американското общество и милитаристичното поведение на медиите по време на операцията „Пустинна Буря“. В разгара на кампанията в Залива, когато цяла Америка е накичена с жълти панделки и патриотични лозунги в подкрепа на войските, когато популярността на генерал Шварцкопф чупи рекордните рейтинги на всички американски политици за всички времена, изнасянето на лекция като „Медиите под контрол“ е откровена провокация спрямо стандартите и стереотипите на мислене на американеца. Тя предлага една обърната перспектива на американската демокрация, отричаща основните представи на обществото за себе си, и се стреми да предизвика съмнение в истинността на много от смятаните за безспорни „американски“ ценности.
Възприеман самостоятелно, текстът губи част от стойността си. Той е събитие в конкретната атмосфера на всеобщата и ентусиазирана подкрепа на войната в Залива, генерирана от институциите на властта, стимулирана от медиите и възпроизвеждана в непрестанно нарастващ мащаб в публичното съзнание. Текстът е истинско предизвикателство за една аудитория, която с готовност облича военни якета, купува си джипове с маскировъчен цвят, гордо носи значки с лика на генерала и с особен апетит поглъща новини за свръхточни лазерни насочващи устройства, за бомбени килими, за прецизни ракетни попадения и за стотици хиляди затрупани под пясъците „републикански гвардейци“. За това масово съзнание лекция като „Медиите под контрол“ звучи светотатствено. „Средният“ американец, без да се замисли, би нарекъл Ноам Чомски предател, агент на Саддам и комунист. „Средният“ американец обаче практически няма шанс изобщо да научи за хора като Чомски, за да ги нарече както и да било. За това става дума в „Медиите под контрол“.
Ноам Чомски не е професионален политик, публицист или социолог. Името му е безспорна величина единствено за хората, които се занимават с лингвистика. Оттам и подчертаният му интерес към анализ на политическото послание и комуникацията. Езикът и технологията на общуването заместват реалността. Те са единствена реалност в публичното пространство, анализирано от Чомски. Той, повече от читателя, си дава сметка за това как звучи, какво значи и какви послания носи терминът „объркано стадо“, адресиран към широка аудитория, като синоним на „общественост“. Честата употреба на фрапиращо остри изрази в никакъв случай не е случаен емоционален изблик от автор, чиято професионална мисия е анализ на езика и общуването.
От друга страна, „Медиите под контрол“ не е само научен експеримент. Тази лекция е интегрална част от ясна политическа позиция, защитавана години наред от Чомски и сравнително ограничен кръг американски интелектуалци. Последната им формално неструктурирана организация се нарича „Нелегално движение за не-опосредственост“ (терминът си е негов) и си поставя за основна цел освобождаването на информацията и медиите от държавен и корпоративен контрол. Левичарското й име идва от аналогията между революцията и „не-опосредствеността“. Докато революцията е свалянето на правителството от насилените му поданици, „не-опосредствеността“ според Чомски е завладяването на медиите от тяхната пленена аудитория. Ноам Чомски обяснява всички проблеми на реалността с политическия език и посланията на медиите. Затова напълно логично е да търси и решенията им само в сферата на публичното комуникиране и медиите.
„Медиите под контрол“ е една от редките срещи на читателя с алтернативната политическа култура на Америка, често непозната и на самите американци. Въпреки нарочната, предизвикателна претенция за истинност от последна инстанция, „Медиите…“ е най-вече съмнение в съществуването на такава окончателна истина и покана за размисъл върху считаните за очевидни ценности. Независимо от унищожителния си нихилизъм спрямо установеностите, „Медиите…“ е всъщност непряко доказателство за жизнеността на демократичния организъм на обществото. Без търпимост и вслушване в радикалните критици на системата, дори и най-напредналата демокрация е заплашена от застой и разложение.
Петко Георгиев