Към том I
Александър Дюма е роден на 24.VII.1803 година в семейство на генерал републиканец. Това е времето, когато току-що е роден Виктор Юго, предстои да се родят Дьо Сент-Бьов и Жерар дьо Нервал, а Бонапарт вече назначава префекти. Като младеж Дюма служи при нотариус, става секретар на херцог Орлеански, замисля „Съвременни новели“. Те излизат на бял свят през 1826 година. Вече се играят пиесите „Анри III и неговият двор“ /1820/ и „Карл VII при своите васали“ /1831/. В дните, когато Балзак публикува във в. „Деба“ „Модест Миньон“, читателите са отегчени и желаят страстно публикацията на „Граф Монте Кристо“ като подлистник. Годината е 1844. Франция вече чете „Тримата мускетари“. Едно ново литературно величие е изгряло. В житеописанието на великите френски писатели от това време не се споменава Дюма да е прекарвал обезателно всяка вечер в компанията на Юго, Готие и Ламартин, но това не е попречило той да завладее сърцата на читателите от цял свят и с последвалите си романи „Кралица Марго“ /1845/, „Двадесет години по-късно“ и „Виконт Дьо Бражелон“ /1848-50/ (в две части). Когато последната част от трилогията за тримата мускетари е завършена, умира Балзак и по пътя до енорийската църква краищата на плащеницата на ковчега му държат Виктор Юго и Александър Дюма, който вече не само е член на обществото на писателите, но е и един от най-знаменитите сред тях, независимо от злобата и завистта на десетките седящи по кафенетата „творци“, обвиняващи го, че съчинявал за пари леки, приключенски четива.
* * *
Дюма изхожда от познати текстове, понякога апокрифни, като спомените на Д’Артанян, понякога достоверни, като „Спомените на мадам Дьо Лафайет“, от които произлиза „Виконт Дьо Бражелон“. Да сравним мемоарите с романа. Мадам Дьо Лафайет разказва без диалози първите любовни истории на Людовик XIV, скъсването с Мария Мангини, срещата с Луиза Дьо ла Валиер, смъртта на Мазарини и падането на Фуке в немилост. Стилът й е сбит, сдържан и съвършен, драматизмът само се долавя, мадам Дьо Лафайет не си позволява да измисля сцени, на които не е присъствала. Дюма грабва общата постановка и действащите лица. Всяка набелязана сцена разработва като театрално действие с всички възможни изненади и бурни или комични ефекти. Историческите личности са обрисувани от писателя с подчертано пристрастие. Дюма обича или мрази своите герои. Неговият Мазарини е толкова противен, колкото го представя и кардинал Дьо Рец. Дюма е всецяло на страната на Фуке, против Колбер…
Едно поколение може да се измами за ценността на дадена творба. Четири-пет поколения не се мамят. Трайната всемирна известност на „Тримата мускетари“ показва, че изразявайки наивно чрез героите си своята собствена природа, Дюма отговаря на нуждата от действеност, сила и великодушие, присъща на всички времена и държави.
Андре Мороа
Към том II
Людовик XIV е възкачен на престола на Франция и веднага се е обкръжил както с ласкатели, така и с безумно красиви жени. Верни и неверни, потайни и открити, коварни и сантиментални души, между които, разбира се, нашите стари приятели — мускетарите! Но този път вместо Мазарини на сцената са излезли Колбер и Фуке, финансовите лъвове, за да се заплитат нови и нови интриги в борбата за надмощие. Коя от придворните дами при това положение ще се окаже първата възлюблена на краля слънце? Най-неочаквано — най-скромната, най-непригодената за борба в двореца — Луиза дьо ла Валиер. Това, естествено, не може да не породи дива завист сред високопоставените придворни дами и злоба преди всичко у кралицата майка и у съпругата на принца — вече бивша любовница на всемогъщия Людовик. Интригите се заплитат все по-бързо. Ще ги разплете ли капитанът на мускетарите, знаменитият Д’Артанян? Неговата роля расте с нарастването на страстите. Но какво ще стане по-нататък, читателят ще разбере само когато успее да си набави и последния, трети том на безсмъртната трилогия за Тримата мускетари „Виконт Дьо Бражелон, или десет години по-късно“ — „Луиза дьо ла Валиер“.